Когато през 1933 година Хитлер идва на власт в Германия,

 

Когато през 1933 година Хитлер идва на власт в Германия, радиото е главната медия. Тогава обаче радиоприемниците към момента са прекомерно скъпи – един подобен уред е коствал повече от междинната месечна заплата по това време. Нацистите обаче бързо схващат какви големи благоприятни условия за влияние дава радиото, в случай че е в техни ръце. И незабавно се възползват от тях, с цел да пропагандират в своя изгода близо 70 милиона германци.

След като Хитлер взема властта, министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс принуждава производители като „ Телефункен “, „ Льове “ или „ Блаупункт “ да пуснат на пазара евтини апарати – така наречените „ национални радиоприемници “.

" Народен радиоапарат "

Първият подобен модел носи комерсиалното название VE 301 (от немски Volksempfänger – „ национален радиоапарат “ и датата, на която Хитлер поема властта - 30.01.). А избраната от държавното управление цена от 76 райхсмарки (днес малко под 400 евро) прави апарата по джоба на множеството немски семейства. През 1938 година е пуснат в продажба и " Германският дребен правоприемник " DKE 38, наименуван още " Goebbelsschnauze " („ Дрънкалото на Гьобелс “). 

" Народният радиоапарат " е показан на огромното немско ревю за потребителска електроника в Берлин на 18 август 1933 година и още в границите на панаира са продадени първите 100 хиляди бройки от него. Успехът е голям: в случай че през 1932 година едвам четири милиона германци са можели да слушат радио, през 1939 година броят им е към този момент три пъти по-голям. Това значи и повече доходи за режима от таксите за радио: до 1943 година, когато е регистриран пик, към 16 милиона семейства заплащат постоянно месечната си такса за радио от 2 райхмарки. Лъвският къс от тези доходи отиват за министерството на пропагандата на Гьобелс, което по този метод се самофинансира.

Радиото излъчва главно агитация

Гьобелс (вляво) по време на ревюто на битова техника през 1939 годинаСнимка: akg-images/picture-alliance/dpa

Влиянието над популацията обаче може да е сполучливо единствено в случай че нацисткият режим  дефинира наличието на програмата. И, както във всяка тирания, нацистите откриват цялостен надзор над стратегиите - чак до най-малкия подробност.

Радиостанциите, които в началото към момента са самостоятелни, скоро са сложени под шапката на държавната радиокомпания „ Райхсрундфункгезелшафт “ и са политически подчинени. Всички шефове, с изключение единствено на един, са сменени с лица, близки до режима. Още през март 1933 година Гьобелс декларира на новите, лоялни на режима шефове следното: " Не крием, че радиото е наше и на никого другиго. И ние ще го сложим в работа на нашата концепция – други хрумвания тук няма няма да бъдат допускани. “

Излъчват се единствено две радиопрограми, а всички излъчвания стартират с поздрава „ Хайл Хитлер “. Самият деспот, несъмнено, участва непрекъснато в стратегиите. А производителите на радиоприемници популяризират продукцията си с рекламни слогани като „ Цяла Германия слуша фюрера от националния радиоапарат “. Радиото излъчва всички огромни речи на Хитлер в цялостен размер.

Развлечения против неприятните вести

С експлоадирането на Втората международна война през септември 1939 година нараства смисъла на радиопропагандата. Маршовата музика заменя танцовата, а от фронта се излъчват непрекъснати и все по-разкрасени сводки за ситуацията. Но не са подценени и развлеченията, които би трябвало да отвличат вниманието от неприятните вести – за убити немски бойци, за бомбардировките на немските градове и за тежкото състояние на цивилното население. Особено известен става концертът с музика по избор, предопределен за бойците от Вермахта, в който известни имена забавляват аудиторията и се грижат за нейното положително въодушевление.

Когато след борбата при Сталинград при започване на 1943 година стартира да се обрисува идното проваляне във войната, радиото получава задача да помогне за смяна на настроенията. На 18 февруари 1943 година Гьобелс държи тирада в берлинския Дворец на спорта. В нея той се обръща към германците с думите: " Искате ли тотална война? Искате ли я? Ако би трябвало, тя ще бъде още по-тотална и по-радикална - такава, каквато даже не можем да си представим. “ На всеки въпрос публиката дава отговор с оглушително „ да “ и с възторжени ръкопляскания.

Строги санкции за слушане на задгранични станции

Но истината към този момент не може да бъде потулена. Германците все по-малко имат вяра на нацисткото радио. Вместо това доста от тях стартират да слушат непознати, " противников “ радиостанции, като да вземем за пример немскоезичната работа на Би Би Си. В нацистка Германия това е неразрешено и се санкционира строго, в това число със гибел.

Музеят за история на Германия в Бон пази свидетелства от това време. Тило Вобст, който като възпитаник по време на войната слушал неразрешени радиостанции, си спомня: " Слушахме предаванията, само че не казвахме нищо на никого. Майка ми споделяше: " Или си затваряш устата, или радиото ще изхвърчи отсам. “

Фалшиви вести до самия край

В началото на войната радиото изиграва решаваща роля като инструмент за агитация: на 1 септември 1939 година германците научават от радиото, че поляците сякаш били атакували радиопредавателя в Гливице, Горна Силезия. Всъщност новината е била подправена, само че още същия ден Адолф Хитлер споделя по радиото: " Тази нощ за първи път Полша откри пукотевица на наша лична територия - дори с постоянна армия. От 5,45 часа тази заран ние отвръщаме на огъня “.

Войната стартира с тази неистина, а неистините, популяризирани от радиото, не престават чак до самия край. На 1 май 1945 година радиото оповестява, че Хитлер е починал на своя пост, борейки се за Германия до последния си мирис против болшевизма. В реалност диктаторът се самоубива.

Няколко дни по-късно войната свършва, а с нея и нацистката агитация. Първоначално американското военно командване не разрешава излъчването на на немски радиопредавания. Западните съдружници – Съединени американски щати, Англия и Франция – основават през идващите няколко години нови радиостанции в Западна Германия. Особено значим приоритет е бил те да са самостоятелни от държавната власт и в никакъв случай повече да не бъдат в услуга на някое държавно управление.